Ден 8: Да обиколиш България за 14 дни

На осмият ден от екскурзията ни бяхме готови да направим едно кратко пътуване, което се състоеше от Враца до Белоградчик. Разбира се нямаше как докато сме във Враца да не минем през парк Леденика и да влезем в едноименната пещера. Преживяването беше вълнуващо, но най-силен спомен в нас остави една от атракциите на парка. Но ще стигнем и до там.

И така, на 6-ти юни си поспахме повече от обичайното. Събудихме сме към 9. Първата ми работа беше да сляза за кафе. Докато пиех сутришното кафе размишлявах върху тъжният факт, че трябва да изпратя дрона за ремонт. С горчивина в сърцето изпих кафето, прибрах дрона и го пратих за да бъде върнат към живот. От тук нататък деня стана доста по-весел. След като натоварихме багажа в колата, се отправихме към парк Леденика. Намира се на едва 20 минути от Враца, във Врачански балкан на 830 метра надморска височина. Пътят до там е изключително живописен. Докато се изкахчвахме нагоре се спряхме за не една или две снимки. Над пътя минава и изоставен лифт, който не знам защо сравнихме с този в Чернобил.

На върха, където всъщност e и парка, имаше голям паркинг, където да оставим колата. Парка беше изключително шист и по всичко личеше – добре подържан. Разходката там си заслужава и може да бъде доста развлекателна за деца. Из целия парк има пръснати фигури на приказни герои и животни, с които посетителите на парка могат да си направят снимка.

Парка има няколко атракциона:

  • Шоу звук и светлина – светлинно шоу, което се излъчва в пещера Леденика. А
  • Приказна алея – приказната алея с амфитеатър е алея с кукли – познати приказни герои и театрална сцена на открито.
  • Ледениче – Атракционен модул „Ледениче” представлява макет на най-интересния пещерен организъм в Леденика –Светломразец.
  • Прилепа – Образователен модул „Прилепа”, разположен е пред входа на пещерата
  • Мама, татко и ние – Включва въжени съоръжения, дървени конструкции и атаркциони тип Via feratta – преместваем тип, детска площадка.
  • Екопътеки – тук има два туристически маршрута: Горно Озирово – Леденика ; Враца – Леденика
  • Атракционни влакчета

Ние бяхме по-заинтересовани от шоуто в пещерата, приказната алея и въжените съоръжения, които не се оказаха толкова детски колкото си мислехме.

Пещера Леденика

Основната причина да се качим до парка беше пещерата. Закупихме билетите си от „Прилепа“. Цената беше 10 лв на човек, но имат различни отстъпки за ученици и деца. Температурата вътре беше доста ниска – между 5-10 градуса. Ако решите да я посетите, задължително носете и връхни дрехи. Входа на пещерата е сравнително тесен, като малко след началото му се слиза по тесни метални стълби.
Пещерата получава името Леденика заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата близо до входа. Интересното е че вътре в пещерата се прожеда 10 минутно лазерно шоу, което я прави и по-интересна за по-малките посетите.

Опитах се да запиша видео с лазерното шоу, но понеже е с телефон, не смятам, че качеството е особено добро и не мисля, че има място в сайта.

След като обиколихме пещерата излязохме отново в парка. Озовахме се на приказната алея, където се поснимахме с някои от приказните героите.

След като се изкефихме на алеята, решихме да пробваме въжените съоражения. Представлява въжен маршрут, който минава между дърветата с различни препятсвия. През цялото време си хванат с обезопасително въже, така че в никакъв случай не е страшно или опасно, но се оказа безмилостно изморително. Децата разбира се може и да имат по-лесен начин да минат по маршрута. Ние се позипотихме. Хората, които следят за безопасното минаване по маршрута бяха много готини дори ни снимаха докато изминавахме препятствията. Разбрахме, че жените всъщност минават цялото трасе доста по-бързо и лесно от повечето мъже. Все пак вижте за какво става дума:

Аз се представих една идея по-слабо, особено на примките. На пръв поглед изглеждаха доста лесни, но различната им дължина ги направи доста по-трудни. Понеже изкарах препятствието на сила, вместо с мисъл, получих своите охлузвания както се вижда от снимката. Сигурно съм единствения човек, който е успял да се нарани на това място.

От цялото изживяване останахме безкрайно изкефени и спряхме да мислим за каквото и да било друго. Цял ден обсъждахме колко трудно е било и как е можело да бъдат минати различните препятствия. И все пак стана време да си ходим. Не успяхме да посетим двете екопътеки, които се намират в района, но и за тях трябва да се отделят поне 3-4 часа по думи на гидовете. Качихме се в колата и тръгнахме към Белоградчик. По пътя се спряхме за още някоя друга снимка на Врачански балкан.

Път през Врачански балкан

Белоградчик

Пътя към Белгардчик е изключтелно приятен и лек. Минахме през пътя Враца – Монтана – Ружинци – Белоградчик. Продължителността беше час и половина, но бяхме толкова развълнувани от по-ранните изживявания, че изобщо не усетихме как мина това време. В Белгадчик отседнахме в Ini Guest House. Къщата не впечатлява с особен лукс, но въпреки това беше удобна и чиста. В самата къща има и пицария. Собственикът беше изключително учтив и гостоприемен. След като оставихме багажа и вземе по един бърз душ се отправихме директно към Белоградчишките скали. Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителни дължина 30 км и ширина до 3 км, включена между връх Ведерник, намиращ е в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Вероятно за всеки един камък има история или легенда. За да научим повече за скалите, на входа на крепостта си закупихме книжка разказваща за част от легендите около скалите както и техните имена. Ще се опитам да изброя имената на някои от скалите:

  • Мадоната
  • Конникът
  • Игуменката
  • Монасите
  • Адам и Ева
  • Гъбите
  • Камилата
  • Ученичката
  • Маймуната
  • Негърът
  • Учителката
  • Коконата
  • Пинокио
  • Боров камък

Ще си позволя да преразкажа една от легендите. Легендата за Боров камък разказва, че по него момците от региона измервали своята смелост и сила, като правели надпревари помежду си за това кой ще се изкачи най-бързо по него. Победителят ставал войвода и взимал за жена най-хубавата девойка.

Аз самият не успях да намеря/оприлича всяка една от скалите. Това по никакъв начин не ми попречи да си изкарам превъзходно. Самото катерене по крепостта е страхотно изживяване, а гледката не забравима.

След като обиколихме и наснимахме крепостта се отправихме за похапване в едно от заведенията, което бяхме посещавали и преди – механа Маркашница. Предлагат наистина много вкусна храна, но това което трябва непременно да си поръчате е специалитета на заведението. Стига да имате място да го изядете. Състои се от няколко вида пържоли, кашкавал, яйце, пържени картофи, краставици и домати. Каквото се сетите – има го.

След като се навечеряхме исках да направя няколко нощни снимки на скалите. Оказа се, чрез месеците от април до октомври (или поне си мисля че беше октомври) скалите се осветяват. И гледката е наистина добра.

Продължихме с нощните снимки до към 11 след което се отправихме за сън. Имахме колебания дали на следващия ден да пътуваме директно за Плевен или да удължим маршрута си и да минем през Видин, където вече сме били. Оставихме това решение за следващият ден.

Marin.T
Марин e човека, който се занимава с организацията на всички пътувания – резервации, избиране на маршрути и подготвяне на багаж. Работи активно в IT сферата, но още по-активно обича да си почива.

Оставете коментар

Copyrighted Image