Ден 6: Да обиколиш България за 14 дни

Когато си на почивка и още повече – на екскурзия, дните минават неусетно. Наспиваш се рано, случват ти се много неща, като се опитваш да запомниш всяко едно – и все пак не успяваш, защото един невероятен момент бива бързо заменен с друг. На шестият ден от пътуването ни тръгнахме към Рилския манастир, след което през водопад Горица и завършихме деня в Сапарева Баня.

Рилски манастир

Честно казано дори не си спомянм кога тръгнахме от хотела в Разлог. Спомням си красивият път към Рилският манастир с множество завоичета и места, на които исках да спра, но така и не намирах отбивка. Все пак пътя беше наистина красив. От Разлог до Рилският манастир пътувахме около час и половина. Пред самият манастир има голям паркинг, където може да се паркира автомобила срещу (ако не ме лъже паметта) 5 лв. Входът за манастира е безплатен, но вътре има отделни секции, чиито вход се заплаща при желание за посещение.

Все пак нека дадем малко информация за самият манастир. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Ще си позволя да цитирам сайта на манастира:

Рилският манастир, или по-добре казано Съкровищницата на България, благолепно и неувяхващо цъфти в лоното на Рила планина, там, където богато се вливат реките Друшлявица и Рилска. Основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност.

И наистина хиляди хора от различни страни посещават манастира всяка година.

Тук можете да разгледате снимки на манастира с дрон. Имайте предвид, че летенето с дрон около манастира не е желателно, дори получихме забелжка от охраната на манастира.

Манастира е огромен, жалко, че не навсякъде може да се разгледа. Целият комплекс е нa 4 етажа с около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, музей, библиотека и стая за дарители. Рилският манастир е построен като крепост и е свързан с външния свят чрез две порти. Вътрешният двор е обграден с 24-метровите каменни стени образуващи неправилен петоъгълник. Тук са разположени отбранителната кула и главната църква „Рождество Богородично“. Малко по-надолу ще видите снимки и малко информация за кулата и главната църква.

Така изглежда манастирът погледнат от двора:

Архитектът на главната манастирска черква “Рождество Богородично” е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век. Иконите и стенописите са изрисувани много детайлно. Главната църква има два странични параклиса посветени на св. Николай Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия.

Част от иконите можете да разгледате в галерията:

Когато бяхме в манастира искахме да разгледаме всичко, което можем, затова се изкачихме по Хрельовата кула, която е изградена около 1335 година. Тук входа мисля, че беше 10 лева на човек. Пускаха се по малко туристи вътре, защото стълбите са тесни и е невъзможно да се разминат двама човека. Кулата е висока 23 метра на 5 етажа. Хрельовата кула е служила за доста неща, като защита на монашеското братство и скривалище на манастирските ценности. Използвана е също така и като затвор и изолатор на душевноболни. На етаж 5 има параклис „Преображение Христово“ . Там е запазена най-старото изображение на Иван Рилски.

В кулата:

Нямаше начин да не влезем и музейната част на Риския манастир. Може би най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е магерницата (манастирска кухня), разположена в приземието на северната им част. Всичко вътре е огромно, беше ми много интересно, особенно пеща над която се издига 22 метров комин.

Снимки от музейната част, можете да разгледате в галерията:

Водопад Горица

Водопад горица беше един от водопадите, които нямахме търпение да посетим. Намира до село Овчарци. В селото имаше доста табели. Паркирахме до една от къщите в центъра на селото и тръгнахме да търсим пътеката към водопада. В началото е вододейната зона на региона. Пътеката е от лявата страна. Прехода е много лесен, не помня колко време ни отне, но не беше повече от 25 минути. Пътечката е приятна, поддържана и чиста. Не видяхме други туристи, може би защото беше много топло. С нетърпение очаквах да стигнем до водопада и да усетя пръските и свежеста му. Започнахме с една тясна горска пътечка, малко след това стигнахме до каменни стълби, които бяха много красиви. Минава се през дървено мостче и в края на пътеката се стига до скала на която е направена нещо като малка тераска с пейка- от там се вижда водопада. Останахме малко разочаровани, защото нямаше как да се стигне до самият водопад и не успях да усетя свежеста на водопада, а и през цялото време си представях как си потапям крачетата в студената вода. Хората от селото ни казаха, че преди е можело да се стига до водопада, но заради вододейната зона вече не може. Но пък се полюбвахме на 39 метровия водопад доста време.

Сапарева Баня

След разходката ни до водопада се отправихме към Сaпарева баня. Тази нощ това беше нашето място за почивка. Настанихме се в къщата за гости, беше време за релакс и се отправихме към най- близкия ни басейн. След няколко часа почивка се прибрахме и тръгахме на разходка из центъра и вечеря. Бяхме до гейзерът, който се намира в центъра на града. Това е един от най- горещите геизери в света. Температурата му е 103 °C. Там се запознахме се с мъж, който ни разказа, че заради хотелите вече не е чак толкова гореща водата и в момента е много по-малко от преди години. Препоръча ни ресторант за вечеря. След това се отдадохме на заслужена почивка.

Айлин.Л
Айлин – преподавател по професия, айляк по душа. Обича животните, маникюра и сладкото.

Оставете коментар

Copyrighted Image